This page is from the old web site of Veni Markovski.
To see the new content, please, visit the main page!
Учение и труд, жизнерадост и дръзновение, но побългарени
Как не минах през конкурса на фондация "Людмила Живкова"
Първият ми спомен е от кандидатстването ми за стипендия на фондация "Людмила Живкова". Това се случи, ако не се лъжа, през 1989 г. след 10-и. Фондацията за пръв път реши да проведе публичен конкурс и той се състоя в аудиторя 272 в Университета.
Аз се явих, заедно с още сигурно 200 човека. Имахме тема "Парите" (кой да знае, че това ще стане най-актуалната тема в следващите години?) и аз си написах есето. Не ме класираха, обаче и ето защо...
Когато влязох в аудиторията, забелязах познати лица сред комисията. Те се
развеселиха и ме запитаха:
- О-о, Вени? Ти да не си решил да се явяваш на изпит?
Сега да обясня защо се развеселиха:-)
През 1984-а за пръв път изпратиха ученици от 114 АЕГ да учат в Обединените
колежи на Арманд Хамър (имаше такъв американски милиардер) по линия на връзките
на фондация "Людмила Живкова" с правилно ориентирания американец. Тогава отидох
до фондацията с протекциите на кабинета на министъра на културата. Влязох там,
видях същите хора, които 5 години по-късно щях да срещна в аудитория 272 и
най-учтиво ги разпитах за възможностите за учене в САЩ. Те бяха още по-учтиви,
обясниха ми всичко и тогава аз скапах работата, като им казах, че искам да
ходатайствам за моя съученик Борис Стефанов.
Отварям скоба.
Те се спогледаха, смутиха се, след което измънкаха, че всъщност партийния секретар
на гимназията трябвало да напише препоръка за Борис. Е, препоръката бе написана,
но не за Борис и така замина друг наш съученик; впрочем също свястно момче.
Та, същите тези хора, освен че се развеселиха, ми казаха:
И се оказаха прави. Не ме пуснаха. А аз се замислих за смисъла на живота. Вярно,
преди 10-и ноември можех да замина където поискам, но не го направих. Исках да
има конкурс и да се класирам. Споделял съм го с приятели още преди 10-и, така
че това не е конюнктурно мнение. Всъщност подобен случай имаше и през 1992 г.,
който също е описан в този сайт, някъде из
Учението
Борис бе изключително свестeн и точeн човек. Той не успя тогава
да иде до САЩ, но доколкото знам в момента е там и се надявам, че е ОК! След
1-2 години споделих с него за случая и той беше ужасно изненадан от моята
постъпка. Като си мисля сега, сигурно и аз бих се изненадал:-)
Затварям скобата.
- Е, Вени... Ти като можеше да идеш да учиш в Америка, не го направи, та сега ли?
