This page is from the old web site of Veni Markovski.
To see the new content, please, visit the main page!
Спомени за Венко Марковски
(ще бъдат продължавани)
read more at http://veni.com/venko.html
вижте и предговора от книгата "Кръвта вода не става", написана от Венко Марковски
Спомените за дядо ми са значително повече от тези, които имам за баща ми.
Това е естествено, защото съм бил само на 7 години, когато загива баща ми и
на 19, когато умира дядо ми.
Освен това прекарвах голяма част от времето си в Банкя, където живееше дядо ми.
Летни, пролетни и зимни ваканции - там, на чист въздух, сред хората, които
преминаваха покрай вилата непрекъснато.
Вилата се намираше и все още се намира в един голям двор, който дели с още 4 вили.
По онова време в другите къщо постоянно живееха Сава Гановски,
Пантелей Зарев,
Георги Джагаров,
а във вила No. 4 първо бе Вълкан Шопов, а сетне - Петър Дюлгеров.
Също в Банкя живееше и детският поет Асен Босев.
През 1979 г., предполагам вдъхновен от книгите на Тасо Павлов "Капитанът"
и "Славното момче", издавах вестник "Ропотамски новини". Вестникът излизаше в
един екземпляр (още нямаше фотокопирни машини на всеки ъгъл:-), но имаше дори и
снимки. По повод един от броевете Пантелей Зарев, тогава известен капацитет
по българска литература, каза че трябвало да ме направят главен редактор на
"Работническо дело". За съжаление работата остана само до казването.
С Георги Джагаров си спомням много случки, но една от тях по-отчетливо. Беше
през 1986 г. (Горабчов бе дошъл на власт през 85-а!), когато си купих някакъв
спортен екип, на който имаше нарисувано американското знаме. Джагаров ми вдигна
скандал как можело да правя пропаганда и др.п. и, за да има мир, аз се принудих
да измисля някакъв джоб върху знамето. Случката е особено поучителна в контекста
на промените, настъпили след 10-и ноември 1989 г.
Асен Босев бе много
жизнерадостен човек. Той и жена му Росица бяха чести гости при
дядо ми, с когото се познаваха от времето на Македонския литературен кръжок в
София, т.е. от началото на 40-е години.
Най-чест гост при дядо ми бе
проф. Деян Павлов. Философ, той бе дошъл в България
със смъртна присъда от Югославия. Присъдата между другото, вече е отменена и той
живее в момента край Белград, сега е член на сръбската Академия на науките. Жена
му - Бранка - работеше в радио София, което излъчваше програми на чужди езици, един
от които - сърбохърватски, тя владееше.
Друг от хората, които съм запомнил, е
Момо Джурич. Политемигрант в СССР, той е
бил началник на охраната на Тито по време на войната. След нейния край обаче е
станал неудобен и след престой на Голи Оток, той се спасява (ако това може да
се нарече спасение) в Москва.
Един от малкото сериозни приятели, които дядо ми имаше, бе и
Григор Шопов,
първи зам.министър на вътрешните работи и шеф на Държавна сигурност. Смятам, че
присъствието ми на тази снимка
е израз на добрите чувства, които дядо ми запази
за него до самия край. Всъщност, ако не беше Григор Шопов, вероятно нямаше да
четете тези редове сега и на този сайт. Повече за това можете да видите
тук.
Дядо ми обикаляше много из България, както това правеха и много други поети и
писатели. На
тази снимка той е на поредното
четене, мисля, че е в Плевен. Бяхме
заедно с акад. Емил Георгиев (впрочем синът му - д-р Иван Георгиев е шеф на
Българската национал-радикална партия). Д-р Иван Георгиев е бил арестуван преди
10-и ноември заради национал-радикалните си идеи. Само застъпничеството на дядо
ми пред Григор Шопов го е спасило от сериозната разправа, с която са се решавали
подобни случаи. Чест му прави, че след 10-и докторът изрази уважението си към
дядо ми за стореното от него. По това време за много по-малки деяния хората
биваха наказвани с цялата строгост на закона.
Една от срещите на дядо ми с акад. Тодор Павлов. Някои хора смятат Тодор Павлов за злия демон на дядо ми. Други твърдят, че той е причина за създаването и на македонския език. Aз нямам спомени от него.
Освен поезия, дядо ми е написал и поне две белетристични книги. Едната е издадена само в САЩ - "Голи Оток". Другата е историческа книга - "Кръвта вода не става". Тя е издадена през 1981 г., но е написана 10 години по-рано. Цялата книга скоро ще може да бъде прочетена тук. От нея са запазени само няколко екземпляра, останалите са унищожени в Сливен.
Тук можете да видите първата
страница от книгата "Македонският Фауст", написана от македонския поет Младен
Сърбиновски и публикувана в България през 1997-а г. Нарочно съм
публикувал първата страница като копие от оригинала, за да се види
как започва пиесата.
Платнар е авторът на пиесата
"Венко", която се игра със страхотен успех в Скопие, но бе спряна
след второто представление. Интересно е заглавието на интервюто,
публикувано в македонския "Дневник" - "Усъмнете се във всеки, който
посочи друг за предател".
"Венко". Корицата
от текста на пиесата.
Това е корицата на
македонско списание, в която Ацо Александров сипе змии и гущери
срещу дядо ми.
Издание в Канада, посветено
на дядо ми.
Интересна статия във
връзка с горепосочената пиеса Венко от 1997 г. Публикувана е в
македонското списание "Денес"
Продължение на статията
