Кратък анализ на предизборната президентска кампания в Интернет

Кандидат-президентска кампания в Интернет осъществиха трима от кандидатите - Богомил Бонев, Георги Първанов и Петър Стоянов.

Богомил Бонев се включи сравнително късно и участваше предимно с имиджова кампания по основните портали в седмицата преди 11-и ноември. Бонев имаше създаден специално за изборите сайт на адрес bonev-president.org, в който се публикуваха интервютата му за българските медии. Посланието на Бонев беше ориентирано и насочено специално към Интернет-потребителите; различно от стандартните послания в другите медии. Кампанията му беше скромна и разумна - в рамките на възможното за такъв късен старт.

Петър Стоянов започна да се рекламира масово в основните портали с един и същ банер още от началото на кампанията. Рекламата водеше към неговия сайт petarstoyanov.com (лесно се грешеше с peterstoyanov.com, регистриран с цел продажба от трети лица). В сайтa имаше информация за предстоящи събития и за минали такива. Сайтът имаше търсачка, която така и не заработи до края на кампанията. В секцията "Майтап бе, майна" имаше колажи на Президента и вицове, които трябваше да подскажат неговото чувство за хумор. В известен период на кампанията, пощенската кутия на кандидат-президента бе препълнена и нямаше кой да чете пощата му. Това ставаше ясно от съобщенията за грешки, които се връщаха на подателите. Петър Стоянов имаше най-силното присъствие чрез реклама в основните портали (стигащо до 100% на сайтовете dir.bg, abv.bg, netinfo.bg и др.п.). Част от рекламата му е била предоставена от фирма Нетинфо, която е реализирала и самия сайт. Един от проблемите бе, че рекламният банер (картинката) бе с нефокусирана снимка, върху която погледът не можеше да се задържи, а като капак на всичко, бе оградена и с черна траурна рамка. Посланието върху нея бе "нашият президент" и предполагаше, че хората са запознати с това съобщение отнякъде, за да го свържат конкретно и именно с Петър Стоянов. Не бяха предвидени специални послания за Интернет-потребителите. Не се използва фактът, че Президентът е член на авторитетната международна организация "Интернет общество", че разполага с много ласкави отзиви за своето членство в нея от световноизвестни специалисти, ползващи се с уважение и респект и у нас. Не бяха използвани кадри от филма на Даниела Кънева за Япония (излъчен 09/2000 г. по БНТ) с изключително добри думи за Стоянов от един от бащите на Интернет. Не беше използвана добрата реч на Президента при откриването на изложението "БАИТ Експо", за да се популяризират идеите му за развитие на Интернет технологиите. Той я произнесе в 19:30 часа и събитието не бе отразено никъде. Не бяха използвани и други възможности, които бяха предложени, особено между първия и втория тур. Т.напр. не бе променена кампанията в Интернет и тя се запази същата, без ясна мисъл и нарочни послания към Интернет-потребителите. Спрямо парламентарните избори, подкрепата за Стоянов сравнена с подкрепата за ОДС бе символично по-висока - само с 4 %.

Георги Първанов избра нетрадиционен подход - вместо да рекламира предизборния си сайт (bsp.bg/president), той рекламираше първия в историята на изборите форум в почти реално време, разположен в клубовете на най-известния български портал dir.bg. Самият официален предизборен сайт на Първанов се намираше на уеб пространството на БСП и представляваше лека анимация с основните моменти от предизборната платформа на кандидата. Форумът "Попитай Първанов" бе най-атрактивната Интернет-кампания от трите. Той беше видян от над 100,000 души, Първанов даде близо 200 отговора на общо около 3000 мнения и въпроси. Рекламните банери на Първанов бяха с различни послания - преди първия и между първия и втория тур. Те бяха целево ориентирани към Интернет-потребителите и бяха различни от стандартните послания в другите медии. Отговорите бяха масово дискутирани, защото показваха човека Първанов в различна светлина - близък до проблемите на младите, разбиращ техните грижи и желания и готов да им помогне с всичко възможно в рамките на президентската институция. Въпросите към Първанов и неговите отговори бяха дискутирани не само в Интернет (вкл. и по други форуми), но и в редица от обикновените медии. На практика те предизвикаха и тепърва ще предизвикат задълбочени изследвания на феномена Интернет в изборите в България. Използван бе фактът, че кандидатът е член на авторитетната международна организация "Интернет общество" и се е срещал с нейни представители още през месец март 2001 г. в София. Използвана беше и срещата - прес-конференция с шефа на българското Интернет общество като знак за подкрепа на кандидатурата на Първанов (между двата тура). Спрямо парламентарните избори, подкрепата на интернетаджиите бе значително (няколко пъти) по-висока от тази, дадена за БСП на 17-и юни.

Изводите от проведените кампании в Интернет показват, че кандидатите, които заложиха на конкретни, различни послания към Интернет-потребителите, спечелиха. Спечелиха тези, които решиха да ползват услугите на професионалисти в областта на Интернет, а не се довериха на фирми без опис в правенето на предизборни кампании в Интернет.

Загуби кандидатът, който не оцени достатъчно високо важността на ? милион гласоподаватели - Интернет-потребители. Загуби този, чийто щаб се грижеше не толкова за имиджа на кандидата си, колкото за своя собствен. Загуби този, който хем публикува погрешни послания в другите медии, хем ги използва и в Интернет - така неговият образ не бе по-различен от този "за обща употреба".

Успехите и грешките на кандидатите в Интернет бяха експонирани и в нормалните им кампании. Може да се каже дори, че те бяха съответно увеличени в съотношение каквото съществува между гласоподавателите - интернетаджии и общия брой гласоподаватели.