This page is from the old web site of Veni Markovski.
To see the new
content, please, visit the main page!
Г
Георги Балански, сп. Компютър
Георги Иванов Айкидо Федерация - България
Григор Шопов МВР
Георги Балански
С Георги (Жоро) Балански имам чувството, че се познавам от
времето, когато издаваше сп. "Компютър за вас".
Преди години бях един от активните му автори. Някъде през 1992-а,
1993-а, имах поредица от публикации на тема Фидонет, модеми и
модемни комуникации.
Жоро Балански е голям симпатяга и му прави чест, че не се огъна в
тежките кризисни години, а продължи да издава списанието си, както
и това, че създаде каталога Whoiswho на българския компютърен пазар.
Евентуалната му конкуренция е
Ивайло Ленков,
който знае всичко за
всеки на този пазар, но все пак каталогът му е най-качественото
издание от този род. Една от публикуваните в него информации стана
повод и за
дело в
Комисията за защита на конкуренцията, което аз спечелих.
Жоро Балански също така подкрепи
борбата на
групата сериозни интернетаджии срещу наглото монополно
положение на регистъра на имена в областта .bg, която се води
през цялата 1998 г. и изглежда, че ще намери своето решение
едва през 1999 г.
Сенсей Георги Иванов и Българска Айкидо Федерация
Познавам се с Жоро от началото на 90-те, когато той работеше заедно
със Сергей (Серджо) Ангелов. Жоро ме запали по Айкидо и през 1993-а
започнах да ходя редовно на тренировки. Сутрин от 7:30 се събирахме най-големите
ентусиасти. Жоро водеше сам тренировките и постепенно ни вкарваше в едно друго
измерение.
Той имаше най-високия дан в Айкидо у нас; беше се посветил на бойното изкуство и
аз се гордея, че съм бил един от хората, които са работили заедно с него. Винаги
съм се опитвал да помагам и на него, и на федерацията.
Смъртта го отне (в автомобилна катастрофа) прекалено млад, ненавреме, точно толкова жестоко, колкото действа
винаги спрямо свестните хора. Спомням си, че бях на погребението му и не можех да сдържа
сълзите си.
И днес, колчем съм на демонстрация по Айкидо или на тренировка, не мога да не
си спомня за Жоро и да не се попитам какво би направил той, как би го направил,
защо...
След смъртта му дожото, в което той водеше тренировки на "Дианабад", се преименува
в централен Айкидо клуб "Георги Иванов", но за съжаление загуби атмосферата си.
Новите сенсеи са също добри айкидоки, но в залата никога няма да цари същия свободен и
творчески дух, който бдеше над нас по време на занятията с Жоро. През всичките години
съм се опитвал да допринасям за сплотеността на БАФ, за съжаление след Жоро нито хората,
нито федерацията са същите и понякога се учудвам като виждам как лесно се забравят
неговите гласни или негласни съвети. Жоро никога не се натрапваше, беше изключително
скромен и всеотдаен човек и приятел.
Мисля, че смъртта му ме потресе повече, отколкото ми личеше тогава (макар че най-малко
Зина и Даниел - двама от най-добрите майстори след Жоро, го забелязаха). И сега продължавам
да си мисля, че животът е несправедлив, защото винаги отнема по-добрите от нас по-рано.
Григор Шопов
Eдинственият шеф на Държавна сигурност, който не написа спомени
за времето, през което е работил в МВР.
Единственият, за когото вестниците не посмяха да напишат нещо.
Тук ще напиша някои от спомените, които имам за него. Той беше
един от добрите приятели на дядо ми и в няколко случая изигра
роля и в моя живот.
Някои биха казали, че
публикуваната в "24 часа" снимка може да се
тълкува като компромат, но какво да се прави - такъв е животът.
Тъй като по-горе съм казал, че ще напиша какво е направил той,
ето:
Беше през лятото на 1988 или 1989 г. Чувствах се отвратително в
цялата обстановка (хмм... значи по-вероятно е да е било през 1989-а,
по време на т.нар. "екскурзия") и тъй като ми се налагаше да
пътувам до Западен Берлин за неврохирургична операция, бях решил,
че след като не мога да постигна промените отвътре, може да се наложи
да го сторя отвън. Тогава поисках среща с Григор Шопов, на която
споделих мислите си с него. Казах му нещо в смисъл "Не мога да
издържам повече така. Нима това е обществото, в което трябва да
изживея живота си? Защо никой не иска промени?" Той ме погледна и
ми каза да издържа още няколко месеца. Сега мога да оценя жеста му.
От друга страна, ако бях останал в Западен Берлин на 1-ви ноември
1989 г., това можеше да бъде най-краткото политемигрантство в
историята:-)
Друга случка, за която си спомням. Една моя позната - Валентина Ганева
трябваше да пътува в Западен Берлинк на кинофестивала. Трябва да е
било през 1985 или 1986 г. Командироваше я списание "Младеж". Не
помня точната дата, но полетът й бе в сряда. В понеделник завеждащият
международния отдел на ЦК на комсомола бе отишъл да й търси паспорта
на Лъвов мост, но там го отрязали, че не е готов и няма да бъде
готов по-рано от десет дни. А фестивалът почваше след три дни.
Обадих се на Шопов и поисках среща. Във вторник сутринта бях при него
и накратко му обясних за какво става дума. Той ми каза да му се
обадя след 2 часа. След 2 часа звъннах и разбрах, че всичко е ОК.
Комсомолецът бе спешен да иде отново в МВР на Лъвов мост, макар че
той протестираше, че нямало смисъл. След малко се върна потресен.
Паспортът беше готов, бил дори издаден с дата от предишния ден.
Третата случак е свързана с д-р Иван Георгиев, в момента шеф на
БНРП. Той е бил арестуван за национализма си и само застъпничеството
на дядо ми пред Гр. Шопов, го е спасило от сигурна присъда.
Бележка под линия.
Някои хора днес вероятно ще си кажат "Е, да, лесно му е на Вени,
но не всеки е познавал тези хора". Всъщност вече получих електронна
поща в този смисъл. Вероятно са прави. Но пък познавам много хора,
които са имали същите или дори по-големи възможности да помагат на
хората в рамките на своите - дори не познанства, а пълномощия, но не
го правеха. Не го правят и сега.
От друга страна много хора не могат да проумеят как така си
позволявам да пиша подобни спомени. Нима си (цитирам) "мисля, че
съм хванал Господ за шлифера"? Не, не си го мисля. Смятам, че човек
винаги може да сгреши, но също така, че [някои] грешки са поправими.
Направил съм прекалено много лоши неща в живота си и може би
подсъзнателно се опитвам да изкупя "греховете" си чрез помощта, която
оказвам на много хора. (Готов съм да се обзаложа, че ще получа нови
гневни писма по този повод: "Ти какво се хвалиш със собствените си
постъпки, а?") Но добър или лош в момента, не мога да променя миналото,
нито да се опитвам да го манипулирам, както правят други хора в
наше време.
Да завърша с пътеписа на багдадския летописец, който посетил
волжските българи "Те [българите] са странно племе. Като видят, че
някой е умен и работите му идват отръки, те казват "Тогова
подобава да служи на Бога", след което го обесват на първото дърво."
Жените
А Б В Г Д Е Ж
З И Й K Л M Н
O П Р С T У Ф
Х Ц Ч Ш Щ Ю Я от А до Я
